БГБ СИСТЕМС™ ЕООД Заглавна страницаДобави в предпочитаниПечат на текущата страница

Български ЕзикРуски ЕзикФренски ЕзикНемски ЕзикАнглийски Език

 

Нашите оферти

 Компютърни системи
 Копирна техника
 Видеонаблюдение
 Климатична техника
 
Доставка на интернет
 Web дизайн и хостинг
 Охранителни системи
 Контрол на достъп
 Отдалечен контрол
 Сателитни ТВ системи
 GPS системи и модули
 Телефонни централи
 Автоматизация

 Лизинг на стоки

Оторизиран достъп

 Регистрация
 Дилърски вход
 Забравена парола

За нас

 История на фирмата
 Контакти и данни
 Сертификати
 Авторско право          ::
 Търговска марка
 Рекламни карета

 

АВТОРСКО  ПРАВО

 
Съдържание на авторското право.

     Субективното авторско право е от категорията на абсолютните права, тъй като страни по правоотношението, което възниква при създаването на произведение са от една страна носителят на правото (който не винаги е авторът на произведението), а от друга – всички останали правни субекти. Това право представлява съвкупност от отделни правомощия и съдържа както лични (неимуществени), така и имуществени компоненти. Неимуществените компоненти отразяват връзката между произведението и неговият автор. Те са моралната страна от отношенията, свързани със създаването и използването на произведенията. Точно тази част от авторското право според повечето законодателства в Европа не подлежи на разпоредителни сделки. В някои правни системи (Великобритания, САЩ) не се регламентират изобщо неимуществени права на автора, а цялото авторско право, съставено от имуществени правомощия подлежи на отчуждаване. Някои правомощия са присъщи за всички автори и по отношение на всички обекти на авторско право. Други правомощия могат да се приложат само по отношение на някои категории произведения и автори.

НЕИМУЩЕСТВЕНИТЕ ПРАВА са посочени в чл. 15 от закона изчерпателно:

  1. Авторът има право да реши дали създаденото от него произведение може да бъде разгласено и да определи времето, мястото и начина, по който да стане това. Това право обаче не се отнася за авторите на филми и други аудио-визуални произведения, за произведения на архитектурата, както и за проекти, карти, схеми и др., освен ако не се постигне изрична уговорка с ползвателя.
  2. Авторът има право да иска признаване на неговото авторство върху произведението.
  3. Авторът има право да реши дали произведението му да бъде разгласено под псевдоним или анонимно.
  4. Авторът има право да иска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на произведението.
  5. Авторът има право да иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него, както и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните му интереси или личното му достойнство. Това обаче не важи за произведения на архитектурата.
  6. Авторът има право да променя произведението си, ако с това не се нарушават права, придобити от други лица.
  7. Авторът има право на достъп до оригинала на произведението, когато то се намира във владение на друго лице и когато това е необходимо с оглед упражняване на неимуществено или имуществено право, предвидено в този закон.
  8. Авторът има право да спре използването на произведението поради промени в убежденията си, с изключение на реализираните произведения на архитектурата, като обезщети за претърпените вреди лицата, които законно са придобили правото да използват произведението.

     В европейската правна система всички тези неимуществени (лични) права не могат да се отчуждават. Според нашия закон само правата по т.2 и 4 не могат да се отчуждават. За контрол върху спазването на тези права са оторизирани Министерството на културата и съответните организации за колективно управление на авторски права.

     ИМУЩЕСТВЕНИТЕ ПРАВА на автора се изразяват във възможността да използва създаденото произведение и да разрешава използването му от други лица. Размерът на възнаграждението за това използване се определя чрез договаряне. Законът посочва кръга на възможните използвания на произведението, за които може да се иска възнаграждение:

  1. Възпроизвеждане на произведението. Дефиницията, която законът дава на понятието “възпроизвеждане” е: фиксиране на цялото или част от произведението върху материален носител в един или повече екземпляри.
  2. Разпространение на оригинала или на екземпляри от произведението. Това може да стане чрез всякакви сделки (продажба, замяна, наем и т. н.). Но отдаването под наем на произведения на архитектурата, приложното изкуство и народните художествени занаяти не е разпространение по смисъла на закона.
  3. Публично представяне и публично изпълнение на произведението. Под “публично представяне” се разбира сценично изпълнение на произведения за сцена на публично място. “Публично изпълнение” е изпълнение на музикално или литературно произведение на публично място.
  4. Излъчване на произведението по безжичен път. Става въпрос за излъчвания по радио, ефирна телевизия или спътник.
  5. Предаване на произведението чрез кабел или друго техническо средство. Предаването чрез кабел и излъчването по безжичен път могат и да се комбинират, което често се случва. Според чл. 21 от закона: “Разрешението за излъчване на произведението по безжичен път включва и разрешение за предаването му чрез кабел или друго техническо средство без заплащане на отделно възнаграждение при условие, че предаването се извършва едновременно с излъчването, в непроменен вид и не излиза извън територията, за която е отстъпено правото за излъчване.” Според чл. 22 от закона: “Разрешението за излъчване на произведението по безжичен път включва и правото за предаване на произведението чрез сигнал до телекомуникационен спътник, позволяващ приемането му чрез посредничеството на организация, различна от предаващата го. Това е допустимо при условие, че авторът е отстъпил на приемащата организация правото да излъчи произведението по безжичен път, да го предаде чрез кабел или друго техническо средство или да го изпълни публично по друг начин. В този случай предаващата организация не дължи възнаграждение.”
  6. Публично показване на произведението. Това се отнася за произведения на изобразителното изкуство, като и на такива, създадени по фотогарафски или аналогичен на него начин (изложби, експозиции и пр.). Показването трябва да е на публични места.
  7. Превеждане на произведението. Преводът трябва да е станал публично достояние.
  8. Преработка на произведението. Преработката трябва да стане достояние на неограничен кръг лица, за да е необходимо да се иска разрешение от автора. Няма да е необходимо разрешение за преработване на произведението в рамките на семейството например.
  9. Реализиране на архитектурен проект чрез построяване или изработване на обекта. Нарушение ще е построяването на сградата без разрешение на автора, а не последващото й използване.

     Имуществените правомощия, които се включват в авторското право, предполагат искането на разрешение от носителя на правото за използването на произведението. В редица случаи, обаче, обществено оправдано е произведенията да могат да се използват свободно. В този смисъл законът предвижда известни ограничения на правата на носителя на авторското право.

     На първо място такова ограничение има при т. нар. лично ползване на произведението. В този случай не се изисква разрешение от автора и заплащане на възнаграждение. Става въпрос за възпроизвеждане на произведението за лично ползване, но не и разпространение на произведението, публично изпълнение, превеждане или преработка. Критерият “за лично ползване” означава, че резултатът от използването не става достояние на неограничен кръг лица. Изключение от правилото за лично ползване са компютърните програми и архитектурните произведения, за които при всички случаи е необходимо разрешение от носителя на правото, за тяхното използване. При личното ползване безспорно се накърняват правата на автора. За това редица страни предвиждат норми, които да компенсират носителите на авторски права за това ползване. У нас такиваправила се предвиждат по отношение на звукозаписването и видеозаписването за лично ползване. Според ЗАПСП производителите (вносителите) на звуконосители и видеоносители заплащат сума в размер на 5% от производствената цена на произвежданите (внасяните) празни звуконосители и видеоносители (респ. митническата облагаема стойност) по сметката на организация за колективно управление на права. 20 % от събраната сума се заделя за Министерството на културата.

     Освен за лично ползване правата на авторите се ограничават и във връзка с определена група действия, за които е оправдано да не се иска разрешение от автора и заплащане на възнаграждение. Такива действия са:

  1. Използването на цитати от произведения на други лица при посочване на източника и името на автора, ако то е означено. Цитирането трябва да съответства на обичайната практика и да е в обем, оправдан от целта.
  2. Използването на части от публикувани произведения или на неголям брой малки произведения в други произведения в обем, необходим за анализ, коментар или друг вид научно изследване. Такова използване е допустимо само за научни и образователни цели, при посочване на източника и името на автора и при условие, че не се засяга нормалното използване на произведението, нито пък се увреждат неоправдано законните интереси на авторите.
  3. Използването като текуща информация в периодичния печат и другите средства за масово осведомяване на речи, отчети, проповеди и други или на части от тях, произнесени на публични събрания, както и на пледоарии, произнесени в съдебни процеси.
  4. Възпроизвеждането по фотографски, кинематографичен или аналогичен на тях начин, както и чрез звукозаписване или видеозаписване на произведения, свързани с актуално събитие, за да бъдат тези произведения използвани от средствата за масово осведомяване в ограничен обем, оправдан от целите на информацията.
  5. Възпроизвеждането на произведения, постоянно изложени на улици, площади и други обществени места, без механично контактно копиране, както и излъчването им по безжичен път или предаването им чрез кабел или друго техническо средство, ако това се извършва с информационна или друга нетърговска цел.
  6. Публичното изпълнение на публикувани произведения в учебни или други образователни заведения, ако не се получават парични постъпления и не се заплащат възнаграждения на участниците в подготовката и реализирането на публичното изпълнение.
  7. Възпроизвеждането по репрографски или друг аналогичен на него начин на части от публикувани произведения или на малки произведения, както и презаписването на части от филми и други аудио-визуални произведения или произведения, записани върху звуконосители или видеоносители от учебни или други образователни заведения и тяхното използване с учебна цел
  8. Възпроизвеждането на вече разгласени произведения посредством Брайлов шрифт или друг, аналогичен на него метод, ако това не се извършва с цел печалба.
  9. Възпроизвеждането в малко количество на вече публикувани произведения, с изключение на компютърни програми и бази данни, чрез репрографски, фотографски или друг аналогичен начин от обществени библиотеки, документационни центрове, научни институти и други при условие, че се извършва за научни цели или с цел съхраняване на произведението и екземплярите не се разпространяват извън рамките на организацията, извършила възпроизвеждането.
  10. Възползването на детайли, фрагменти и отделни елементи от сгради и архитектурни проекти при посочване името на автора, ако то е означено. Използването трябва да съответства на обичайната практика и да е в обем, оправдан от целта.