|
Правни последици от регистрацията Съдържание на
правото върху марка
Чл. 13. (1) Правото върху марка включва правото на
притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да
забрани на трети лица без негово съгласие да използват в
търговската дейност знак, който:
1. е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични
на тези, за които марката е регистрирана;
2. поради неговата идентичност или сходство с марката и
идентичността на стоките или услугите на марката и знака
съществува вероятност за объркване на потребителите,
която включва възможност за свързване на знака с
марката;
2. (доп., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005
г.) поради неговата идентичност или сходство с марката и
идентичността или сходството на стоките или услугите на
марката и знака съществува вероятност за объркване на
потребителите, която включва възможност за свързване на
знака с марката;
3. е идентичен или сходен на марката за стоки или
услуги, които не са идентични или сходни на тези, за
които марката е регистрирана, когато марката се ползва с
известност на територията на Република България и
използването на знака извлича без основание облаги от
отличителния характер или известността на марката или ги
уврежда.
3. (изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005
г.) е е идентичен или сходен на марката за стоки или
услуги, които не са идентични или сходни на тези, за
които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се
ползва с известност на територията на Република България
и използването без основание на знака би довело до
несправедливо облагодетелстване от отличителния характер
или известността на по-ранната марка или би ги увредило.
(2) Използване в търговската дейност по смисъла на ал. 1
е:
(2) (Изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005
г.) Забраната за използване по ал. 1 включва и:
1. поставянето на знака върху стоките или върху техните
опаковки;
2. предлагането на стоките с този знак за продажба или
пускането им на пазара, или съхраняването им с тези
цели, както и предлагането или предоставянето на услуги
с този знак;
3. вносът или износът на стоките с този знак;
4. използването на знака в търговски книжа и в реклами.
(3) Изключителното право има действие по отношение на
трети добросъвестни лица от датата на публикацията на
регистрацията в официалния бюлетин на Патентното
ведомство.
Ограничаване на правото върху марка
Чл. 14. Притежателят на правото върху марка не може да
забрани на трето лице да използва в търговската дейност,
при условие че използването не противоречи на
добросъвестната търговска практика:
1. своето име или адрес;
2. указания, отнасящи се до вида, качеството,
количеството, предназначението, стойността, географския
произход, времето на производство на стоките или на
предоставянето на услугите или други характеристики на
стоките или услугите;
3. марката, когато е необходимо да се посочи
предназначението на стоките или на услугите и
по-специално в качеството им на принадлежности или
резервни части.
Изчерпване на правото върху марка
Чл. 15. (1) Притежателят на правото върху марка не може
да забрани използването й за стоки, които са пуснати на
пазара в страната с тази марка от него или с негово
съгласие.
(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага, когато
съществуват основателни причини притежателят да се
противопостави на следващи продажби, особено когато
състоянието на стоките е променено или влошено, след
като са пуснати на пазара.
Съвместно притежание на право върху марка
Чл. 16. (1) Правото върху марката може да е притежание
на две или повече лица.
(2) Всеки съпритежател може да я използва без съгласието
на останалите и без да се отчита за това, освен ако
между тях е уговорено друго в писмена форма.
Посочване на регистрацията
Чл. 17. При използването на марката притежателят може да
посочва регистрацията й като в близост до нея поставя
латинската буква R, заградена в кръг.
Включване на марка в справочни материали
Чл. 18. Когато включването на марка в речници,
енциклопедии или други справочни материали създава
впечатлението, че марката представлява родовото
наименование на стоките или услугите, за които е
регистрирана, притежателят й има право да задължи
издателя най-късно в следващото издание на съответния
материал да посочи, че това е регистрирана марка.
Задължение за използване на марката
Чл. 19. (1) Когато в срок пет години от датата на
регистрацията притежателят не е започнал реално да
използва марката на територията на Република България
във връзка със стоките или услугите, за които е
регистрирана, или използването е било преустановено за
непрекъснат период от пет години, регистрацията може да
бъде отменена, ако не съществува основателна причина за
неизползването.
(2) За реално използване по смисъла на ал.1, освен
използването по чл. 13, ал. 2, се счита и:
1. използването на марката от притежателя й във вид,
който не се различава съществено от вида, в който
марката е била регистрирана;
2. поставянето на марката върху стоките или върху
тяхната опаковка в Република България, независимо от
това че са предназначени само за износ.
(3) Използването на марката със съгласието на
притежателя се счита за използване от самия него.
Срок на действие на регистрацията
Чл. 20. (1) Срокът на действие на регистрацията е десет
години от датата на подаване на заявката.
(2) Регистрацията може да бъде подновявана неограничено
за следващи периоди от десет години по реда на чл. 39.
Правна закрила
Чл. 53. (1) Правната закрила на географското
означение се предоставя чрез регистрацията му в
Патентното ведомство.
(2) Правната закрила обхваща забрана за:
1. всяко използване в търговската дейност на
географското означение за стоки, които са сходни на
стоката, за която е регистрирано, доколкото се
експлоатира известността на защитеното означение;
2. неправилно използване или имитиране на географското
означение, дори и когато истинският произход на стоката
е отбелязан, или използването му в превод или заедно с
изрази като "род", "вид", "тип", "имитация" и други
подобни;
3. използване на всяко друго невярно или заблуждаващо
указание по отношение на източника, произхода,
естеството или съществените качества на стоката,
посочено върху опаковката, в рекламни материали или
документи, свързани със стоката, което указание може да
създаде невярно впечатление относно нейния произход;
4. други действия, които могат да въведат в заблуждение
потребителите относно истинския произход на стоката.
(3) Регистрираните географски означения не могат да се
превърнат в родови наименования, докато се ползват със
закрилата по този закон.
Гражданскоправна защита
Право на иск
Чл. 75. (1) Притежателят на право върху марка има право
на иск за нарушение.
(2) Лицензополучателят на изключителна лицензия може да
предяви иск, ако притежателят сам не упражни това право
в едномесечен срок от получаване на уведомление за
нарушението от лицензополучателя.
(3) Лицензополучателят на неизключителна лицензия може
да предяви иск само със съгласието на притежателя, ако
друго не е предвидено в договора.
(4) Право на иск има и всеки вписан ползвател на
регистрирано географско означение.
Искове за нарушение
Чл. 76. (1) Исковете за нарушение на правата по този
закон могат да бъдат:
1. за установяване факта на нарушението;
2. за преустановяване на нарушението;
3. за обезщетение за вреди.
(2) Едновременно с иска по ал.1 може да се поиска и:
1. преработване или унищожаване на предмета на
нарушението;
2. публикуване на решението на съда в два всекидневника
за сметка на нарушителя.
Обезпечителни мерки
Чл. 76а. (Нов, ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от
20.08.2005 г.)
(1) При нарушение на правото върху марка или нарушение
на регистрирано географско означение по чл. 74, или
когато има достатъчно основание да се смята, че такова
нарушение ще се извърши или някое доказателство ще се
изгуби, унищожи или укрие, съдът по искане на
притежателя на правото или на лицензополучателя на
изключителна лицензия може, без да уведоми ответната
страна за това, да допусне и някои от следните
обезпечителни мерки:
1. забрана за извършване на действия, за които се
твърди, че съставляват или ще съставляват неправомерно
използване на марка или географско означение;
2. изземване на стоките, за които се твърди, че
неправомерно носят регистрирана марка или географско
означение;
3. изземване от употреба на материала или средството по
чл. 73, ал. 2;
4. запечатване на помещението, за което се твърди, че се
извършва или ще се извърши нарушение.
(2) Допускането, обжалването, налагането и отменянето на
обезпечителни мерки се извършват по реда на Гражданския
процесуален кодекс.
(3) Обезпечителната мярка забрана за извършване на
действия се налага със съобщаването й от съда.
(4) Обезпечителните мерки по ал. 1, т. 2 и 3 се налагат
от съдия-изпълнителя, който извършва действието,
едновременно с връчването на ответника на съобщението за
допускане на обезпечението.
(5) Ищецът или негов представител имат право да
присъстват и да съдействат при налагането на
обезпечителните мерки.
(6) Обезпечителните мерки по ал. 1, т. 2, 3 и 4 се
налагат в тридневен срок от постъпване на молбата на
ищеца до съдия-изпълнителя. Обезпечителната мярка,
допусната за предотвратяване на предстоящо нарушение, се
налага в срок, съобразен с целта й.
(7) Ако се установи, че обезпечителната мярка е поискана
неоснователно, ответната страна може да иска от лицето,
което я е поискало, да й заплати причинените вследствие
на обезпечението вреди.
Подсъдност
Чл. 77. (изм. ДВ бр. 30/2006 г.) Исковете по този закон
са подсъдни на Административния съд - град София. |
БГБ СИСТЕМС™ ЕООД
